Членове на групата

• Николай Шишев Tsvetan Fikov Това нищо, до вчера държавен чиновник на заплата. Придвижвало се с трамвай, защото таксито му е било лукс, който си е позволявало само в петък, след чалга клуб. Известно до вчера единствено на майка си, баща си, мъжа си и трима комшии, които са го поглеждали похотливо след три ракии. По щастливо за него стечение на обстоятелствата станало председател на Народното събрание. Нещо, за което дори не е мечтало, докато е чакало трамвая на спирката с кафе от будката и мазна баничка с извара. Това нищо вече се „стресира, като му отворят вратата на колата“. То вече смята, че колата му се полага по право, че охраната му е даденост. Дотолкова е свикнало с привилегиите, че чак се стресира, когато някой му отвори вратата. Свиквай, Доцова! Нищо от това, за което се стресираш, не е твое. Там си случайно и за малко. После пак си на трамвая, с кафето от будката на спирката. Колата ти е моя, защото аз я плащам с моите пари. Охраната ти също я плащам аз. Заплатата, с която си купуваш роклите, също идва от моя джоб. Козметичката, която ти прави коламаска на мустаците, също е платена с моите пари. Не се стресирай! Свиквай с мисълта, че всичко, което ползваш, ти е дадено назаем от мен – суверена! Ти си слуга, не господар! Ти си временна, а аз оставам! #ОСТАВКА
• Летен Бриз (owner) Калина Андролова Назначаването на Копринков за шеф на кабинета на премиера е абсолютен виц, който девалвира авторитета на кабинета още преди да е стартирал. Унизително за държавата, удобно за практиките на октопода. Неуместна демонстрация на провинциална самодостатъчност. Въпреки че някои от министрите в кабинета „Радев“ вече са били министри, този кабинет изглежда като кабинет без лица. Реформи В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО се правят от волеви кабинети със силни ресорни индивидуалности, не от кабинети с министри без лица. Единствените реформи, които ще се направят от този кабинет, са реформи за повече контрол. Радев има склонност към авторитаризъм и ако има време ще залитне към вождизъм. Това си личи дори и от параноичното стесняване на доверителния кръг! С този кабинет България ще продължи да се движи към неизбежното ДЪНО! Единственият умен човек в кабинета е Иво Христов, който познавам добре, и който със сигурност е напълно наясно с менталната "височина" на Копринков, която много добре кореспондира със съвкупния модел в държавата до този момент. Болезнено симетрично невежество, което доведе до геноцидно самоизтребване на нацията. Радев и селският му шеф на кабинет ще поставят финалните акорди. Вие как виждате Гълъб Донев да влезе в спор със синдикати, работодатели и концесионери, с едрия капитал, за да решава фискалните проблеми на държавата и ДА ОТСТОЯВА реални методи за излизане от финансовата криза?! Той ще почервенее, ще вдигне кръвно, ще тръгне към дълг и още дълг, и още дълг, и толкова. Едрият капитал или т.нар. олигархия спомогна за Гълъб, именно ЗА ДА ГО НЯМА! А не за да вдига концесионните такси, данъците и да решава финансовите проблеми на държавата по икономическите правила. Олигархията ДЪРЖИ кормилото на властта в България и създава законите за собствено удобство. Политиците са просто пионки. Те са настоятелни единствено ДА СЕ ПРОИЗВЕДАТ постепенно в квази олигарси, въртейки схеми с обръчи от фирми. В началото на прехода от комунизъм към пазарна икономика политиците предимно раздаваха. Сега политиците се поставят от тези, на които ТОГАВА БЕШЕ РАЗДАДЕНО. Това е кабинет, напомнящ силно на "компетентността" на служебните кабинети. Носи в себе си краткосрочност, макар че Радев по натура е инат и не би подал оставка при евентуални протести. Най-важният министър в това правителство, поради празната хазна, е министърът на финансите. Не са много екипите в България, които могат да бюджетират. А Гълъб Донев ще бъде БЮДЖЕТАР по принуда. Да посочиш Гълъб за стрес финансист в тази криза, човекът, който пропусна договора с „Боташ“ без да разбере какво ВСЪЩНОСТ е сътворил?! Това е твърде провинциално, твърде средно. Това е ЗНАК за стил на управление в свръхтесен кръг, където личните приятелства и изпитаната лоялност са ПРЕДИ експертните качества и знанието. Сигнал, че партията на Румен Радев, въпреки големия си изборен успех, ще се капсулира в МАЛЪК КРЪГ около лидера си, което много скоро ще произведе ефекти на НЕКОМПЕТЕНТНОСТ. Това е закон на ПОЛИТИЧЕСКОТО СТЕСНЯВАНЕ. Партия с Пепито, Славито, Владо, Гълъбът, Митака и Тони не може да прави каквито и да било реформи и да прокарва нов път. Партия с Пепито, Славито, Владо, Гълъбът, Митака и Тони може само да бъде поддържана като водевил, срещу което Радев ще трябва непрекъснато да ДАВА на тези, които искат. Ако започне да мисли, дали следва да дава, водевилът ще бъде освиркан, точно както в момента е обект на овациите на очакването на ресурси. Експерността в кабинета „Радев“ ще е тази, която ДРАМАТИЧНО познаваме от служебните му кабинети. Само че некомпетентността там беше лимитирана във времето и никой не се интересуваше да ги наблюдава, защото всички останали водеха предизборни кампании. Така се появиха одиозни фигури, които направиха това, което Радев сега ще се ОПИТВА ДА ПОПРАВЯ. Съдбата демонстрира ирония. Защото изправя Румен Радев лице в лице с това, което той самият катализира със служебните си кабинети, включително загубата на част от държавните лостовете за ЕНЕРГИЕН СУВЕРЕНИТЕТ и енергийна сигурност. Безграничният инат на Румен Радев, чисто като характеропатия, не му позволява да си признава достойно грешките, а го влачи в едно безкрайно упорстване, което не е добър СИМПТОМ за бъдещето. Така човек няма шанс да расте и да се развива, защото упорства да доказва, че е бил умен, когато е бил глупав, и това го оставя глупав за дълго. Признай грешката и продължи напред, в това има интелигентност, която те освобождава да се изкачваш по-нагоре. Ако трябва да философстваме по темата за възможно успешно държавничество, следва да се каже, че то отразява уеднаквяването на властта със ЗНАНИЕТО, което Бейкън доста преди Фуко оповестява с фразата „суверенитетът на човека се крие в знанието“. Това е генезисът на суверенитета на което и да е правителство. Всички ние схващаме зависимостта на Радев от оперативната близост с Копринков, но тази приятелска близост, транспонирана в държавната власт, се превръща в жалка картина на дефицити априори. Колкото по-голям е частният самолет, толкова по-малък е броят на пътниците в него. Колкото по-тесен е партийният кръг, толкова по-некомпетентно е управлението и толкова по-големи са кражбите. Възможният разлив на ДЕМОКРАТИЧНОСТ и МЕРИТОКРАЦИЯ става ненужен, опасен и направо вреден. ФАРСЪТ, който Румен Радев отдавна разиграва, че е носител на различна форма на управление на тази държава, ще бъде катастрофален за България. За Русия – не. За САЩ – не. Но за България ще бъде катастрофален. ПСЕВДОЦАРСТВЕНАТА МАСКИРОВКА на новия премиер няма да може да прикрие това, което много скоро ще се зададе по линия на липсата на управленско знание. Но ние сме свикнали с кочината. Дългът е решение само когато знаеш какво да правиш с него. Ако ще запушваш дупки, издигайки декори като княз Потьомкин на празнични разходки, дългът ще произведе още дълг. Продължаването на ОЩЕ ОТ СЪЩОТО с една торба хора на задкулисието, които чакат да източват ресурси, докато държавата се движи със спукани гуми, е път без изход. За съжаление служебното управление на Румен Радев, както и кампанията му, показаха, че той умее да подвежда парламента, зрителите, населението, когато въпросите към неговата власт са неудобни. Ако трябва, няма да отговаря, ако трябва, ще се скрие, ако трябва, ще се договори с по-силните от него, докато той не стане ПО–СИЛНИЯТ! Той умело създаде митове за себе си, които маскираха неговите слабости и го превърнаха в единствено възможен. Така че очакваме сълзлив доклад на Гълъб Донев, НОВ ДЪЛГ и старата песен на нов глас. „Дребните поправки на настоящите уредби няма да ни доведат там, където трябва да бъдем“, казва Джоузеф Стиглиц. Нали разбирате, драги приятели от френд листата ми, че ни управлява кабинетът, който сключи АБСУРДНИЯ договор с „Боташ“. Сега ще разшири икономическата си неспособност във всички останали сектори. А провалът с „Боташ“ ще замени за ОЩЕ ПО-ГОЛЯМ ПРОВАЛ в полза на турската държава. Защото Турция е държава! Държава е наистина. Турция има субектност, има политики, има стратегия за регионално надмощие, стратегия за геополитическо значение, стратегия за национална сигурност, има мислещ елит, има армия, има амбиции. Дори зависимостите успява или поне опитва да насочва в своя полза, както и трябва да бъде. А ние сме ТЕРИТОРИЯ, която СЕ РАЗПРОДАВА от безочливи и провинциално алчни комисионери. За трийсет сребърника!