Николай Шишев
Tsvetan Fikov
Това нищо, до вчера държавен чиновник на заплата. Придвижвало се с трамвай, защото таксито му е било лукс, който си е позволявало само в петък, след чалга клуб. Известно до вчера единствено на майка си, баща си, мъжа си и трима комшии, които са го поглеждали похотливо след три ракии.
По щастливо за него стечение на обстоятелствата станало председател на Народното събрание. Нещо, за което дори не е мечтало, докато е чакало трамвая на спирката с кафе от будката и мазна баничка с извара.
Това нищо вече се „стресира, като му отворят вратата на колата“.
То вече смята, че колата му се полага по право, че охраната му е даденост. Дотолкова е свикнало с привилегиите, че чак се стресира, когато някой му отвори вратата.
Свиквай, Доцова! Нищо от това, за което се стресираш, не е твое. Там си случайно и за малко. После пак си на трамвая, с кафето от будката на спирката.
Колата ти е моя, защото аз я плащам с моите пари. Охраната ти също я плащам аз. Заплатата, с която си купуваш роклите, също идва от моя джоб. Козметичката, която ти прави коламаска на мустаците, също е платена с моите пари.
Не се стресирай! Свиквай с мисълта, че всичко, което ползваш, ти е дадено назаем от мен – суверена!
Ти си слуга, не господар! Ти си временна, а аз оставам! #ОСТАВКА
